Здравейте! Фамилното ми име е Цанков… Един път при вида на личната ми карта ме попитаха дали вече не са ме гръмнали. Не 2010-та беше последната Нова година, която посрещнах, макар и така да ми се струваше в нейното начало, минути след полунощ, когато една фойерверка за малко не гръмна в ухото ми. Но още чувам петлите! Както и никой не ми е дърпал спусъка пет дни по-късно посред бял ден в центъра на София… 😀 Не, не съм онзи, когото гръмнаха, макар че и за мен медиите са голяма страст! Казвам се Веселин Цанков и ми е приятно, че четете тази страница.
Роден съм в снежна следпразнична мартенска утрин през първата половина на едно от най-цветните десетилетия в музикално отношение. Март 1993 година, когато хитът Mr. Vain на Culture Beat е бил на върха на повечето музикални класации. Зодия риби съм, а родният ми град е най-хубавият български – Габрово! 🙂 Какво друго очаквахте да кажа? Та как да не е – там има най-много от хората, които ме обичат и подкрепят, които не ме одобряват… Предполагам. Само се сетете за причините, поради които толкова русенци дойдоха към Стара планина…
Имал съм щастието да изживея всичките си първи 16 години на българска земя. И все още го правя, всеки ден и час, колкото и далеч да съм, където и да съм. Злободневните теми и българското ежедневие са просто в мен. После, след 16 години живот, се оказа, че съм гражданин на света… Определено сега съм някъде на края на света. Нищо, че влакът, който свързва половин Европа, ме буди всяка нощ!
На тема образование: В момента се занимавам с международен бизнес мениджмънт. За кратко съм бил възпитаник на школото на Васил Априлов… Какво се случи и защо за кратко – дори и аз не си спомям вече… Уча толкова езици, колкото едва ли ще знам някога. 🙂
Вдъхновяват ме хора, които разбират от живота и в същото време са запазили човешкото и земното, тези с вкус, ценителите на красивите гледки, хората, които носят професиите в себе си, особено журналистическата и тази на пътешественика! Точно на такива се възхищавам.
19-ти май 2006 година си спомням като датата, на която започнах да се интересувам по-сериозно от чудото, наречено „радио“. Радиото ми е дало всичкия ред и дисциплина, на които съм способен. До ден днешен това продължава да си е същата тръпка. Малко по-късно към него се присъедини журналистиката, още по-късно разследващата. Покрай журналистическия интерес успях да се сблъскам с някои преживявания, които едва ли ще забравя до края на живота си. Неща, които ме изпитваха всеки ден и всяка нощ дали ще се повлияя от хорското мнение, дали ще успея да защитя своето. А какво ли ще се случи утре с това, на което се доверих и което защитих днес? Неща, които ме караха постоянно да се замислям, след което започнах да приемам фактите по-спокойно и уравновесено. Благодарен съм за всичките тези случки и героите в тях, защото те ми дадоха много. Без тях нямаше да съм дори това, което съм днес. Не бих отказал да се потопя в политиката.
Не държа непременно да съм там, където са всички останали. Не харесвам най-харесваното, не обичам най-обичаните, не искам да съм при или с най-първите. Държа да съм малко по-назад, при нещата, които не са достъпни за голямата маса от хора. Там ми е по-интересно и съзирам поле за развитие. Ето някъде тук ми лепят етикета „голямото добро утро“. Само така! 😀
Искам много да осигурим едно по-добро бъдеще за нашите деца – по възможност в родината. Не целя да правя сензации, не целя много хора да говорят за мен. Желая само здрави и усмихнати български деца. Точно такива ме зареждат и карат да забравя… да не кажа – направо ме държат надалеч от всякакви гадории на ежедневието. Освен здрави и усмихнати, разбира се, и колкото се може повече за България. Започвам от дребните неща, винаги се радвам на подкрепата на другите, но съм готов на какво ли не – ако трябва, ще действам и сам срещу всички, дори и да нямам здрав гръб за опора!
Обичам… О, това го мога най-добре. Заобичам ли някого или нещо, трудно се разделям с него. Дори след раздялата. За дамите, които четат – не си правя реклама, знам че това далеч не са най-търсените типове. Нещата трябва да са прости, еднопластови, повърхностни, за да може да късаш и хвърляш, без да се замисляш и когато ти е кеф. Да, повечето хора предпочитат така, макар и да се пишат за толкова романтични, да четат книги за чудо и приказ, да се депресират като за Световно… 🙂 Ясни сте ми бе! Мен кога са ме кръщавали…
И така… Обичам… близките, приятелите, всичко балканско. Обичам си целия полуостров и вярвам, че това е най-уникалното място на света. Обичам си спомените, както и очакванията за бъдещето. Спомените пазя по дати, дни и часове, а архивът е неограничен назад във времето!
Мразя… Мога и това, макар че много хора не желаят да обикнат многостранния ми характер. Мислят, че съм винаги добър, спокоен, търпелив и дотам свършва всичко… Ще ги разочаровам – не живеем в свят, в който е възможно да си само добър – за всеки и винаги. Друг е въпросът, че някои не могат да са други, освен добри. Да речем, че мразя писмената комуникация по интернет. Толкова е безлична и в нея много малко хора влагат емоция. Да не кажа – използват сърцето си. А пък аз обикновено се впускам в подробности и обърквам всички, които ми отговарят просто с „ok“, „мхм“ или вдигнати палци. Някои вече го правят нарочно, защото си мислят, че ме познават добре.
Страх ме е единствено от природни бедствия, от които няма измъкване. Но най-много от земетресения. При такива целият ми стомах се обръща на секундата и мястото, а знаете, че при мъжете именно през стомаха минават всички хубави работи… Ха-ха! 🙂 Когато разклати, такова е положението. Но казват, че интелигентните хора трябва да запазват самообладание при всяка една ситуация, независимо от сложността и нивото на изпитание. Към това се стремя и аз… Да не повярваш, пак сме при интелигенцията! 😉
И сега да се успокоим малко… Искам да поживея на места, за които малко хора са чували, а всъщност са толкова близо до нас. В Молдова, в някой албански бункер… при някоя албанска булка! Става страшно! 😀 Места, за които хората не знаят нищо, но са готови да изръсят какви ли не мнения. Прилича ми малко на играта на развален телефон… Искам да съм там, където е непознатото и неизвестното. Да го опитвам, да го показвам на повече хора и да ги накарам да излязат от черупките си – както в мислите, така и в постъпките.
След, а може би преди всичко това се роди „Отговорни“. Нащракайте хубаво палеца, който сочи надолу! Така бихте ме мотивирали още повече. Както вече споменах, не обичам да съм от първите. Щракайте смело, защото няма спиране! 😉
Друго не остана… А, музикалните вкусове споделям само лично или в кварталната кръчма! 😀 Може и на класически рок за фон…
Последна промяна: 21.06.2014
Отговорни - социалният проект 